Родителите в клещите на синдрома „burnout”

Напоследък много се говори да професионалното „прегаряне“ . Синдромът на пълно интелектуално, емоционално и физиологично  изтощение е познат, проучван и продължава да се изследва. Той обаче не засяга само професионалната сфера.

Родителите също попадат в клещите на синдрома „burnout”, обяснява известната руска психоложка Людмила Петрановска.

„Прегарянето“ на родителите не е измислица. Нито каприз на глезените дами, а сериозно състояние, които иска диагноза навреме, внимание и понякога помощ от специалист.

Burnout на родителите широко разпространено явление. Ако чувствате, че майчинството ви потиска и, че общуването с детето не носи никаква радост, не се учудвайте. Не сте единствената.

Обикновено крием и опитваме да потиснем тревогите си. Доста късно забелязваме у себе си симптомите на прегарянето. Но дори и когато ги забележим и установим, продължаваме геройски да търпим, пренебрегвайки себе си. Все повече и повече се уморяваме, затъваме до момента, в който идва стадият „не мога повече“. На този етап, да се помогне на майката уви, вече е доста по-трудно.

Понякога ни е нужно разрешение от специалист, за да се погрижим за себе си. Като че ли нямаме право да си облекчим живота си така, че да не носим особено тежък товар. Ако това е вашият случай, знайте, че всеки психолог ще одобри идеята да измислите начин за почивка и отдих. А не да рухнеге на браздата като кравата Сивушка.

Не умеем да искаме и да търсим помощ. За някои това е срамно, за друг – риск, че ще му бъде отказана. Но е много по-добре просто да кажете „помогнете“, отколкото да седите и да чакате, докато близките сами се досетят.
Майката се притеснява, че сама не чисти къщата, че не събира тя играчките, че не тя разхожда децата си, но в това няма нищо толкова страшно. Да поиска помощ и да приеме помощ – е нормално. Ако не ви се получава сега, със сигурност в бъдеще ще се получи.

За много от нас е трудно да делегираг отговорности. Ние не искаме помощ, защото не се доверяваме на друг. Татко готви по-лошо от мама. Гледачката не е готова да си играе с детето така като го прави мама. Ако подобни мисли се въртят в главата ви, се сетете, че „прегорелите“ майки не са способни да вършат своите задължения. Затова е по-добре на време да преотстъпите част от задълженията. Направете го веднага.

Къде ще намерите помощ

1. Наоколо. Старайте се да не отлагате, правете това, което искате. Намерете възможност да излезете и се разхождайте без детето. Това е полезно, по-полезно отколкото като „прегоряла“ майка непрекъснато да стискате детето в ръце.

2. От роднини и близки. Не се притеснявайте да искате помощ. Възлагайте на съпруга си задачи. Също и на родителите, на гледачката, на всички, на които може да разчитате. Майката не е тази, която трябва да вземе всички решения, които се отнасят за живота на децата.

3. В самите себе си. Не сравнявайте себе си с идеалната майка. Такива дори в природата не съществуват. Не искайте от себе си твърде много. Задължително отделяйте време за себе си, възстановявайте се от умората всеки ден, не я събирайте в себе си, не трупайте гняв и раздразнение.
„Често майките се оплакват, че цял ден не успяват да подвият крак, защото хранят детето, след това се занимават важни домакински дела, после се разхождат из парка, без да са сложили залък в устата си. Съгласете се, че нищо няма да се случи на детето, ако излезе на разходка половин час по-късно, затова пък вие няма да сте с празен стомах. Не се вкарвайте в капан, грижете се за себе си. “ Людмила Петрановска

Мона Василева